В съвременния духовен език много процеси се представят като инструменти – нещо, което можем да усвоим, приложим и използваме. Но има вътрешни промени, които не възникват чрез техника, а се появяват като следствие. Не защото сме ги направили, а защото нещо в нас вече не може да остане същото. Такива са проектирането на реалност, позитивното настроение, безусловната любов.
Следствието става инструмент, когато отказваме да минем през условията, които го пораждат. Когато искаме ефекта без пътя, светлината без истината, промяната без разпад. Така вътрешни процеси, които са резултат от интеграция, биват превърнати в широко прокламирани техники за употреба. Това не ги прави неистински. Прави ги ограничени. И когато инструментът се използва извън нивото на съзнанието, от което е възникнал, той започва да симулира, вместо да трансформира.
Този текст изследва именно тази граница.
Проектиране на реалност и сянката
Съзнателното проектиране на реалност работи, но само в определени параметри, които са различни за всеки в зависимост от степента на отработените, интегрирани подсъзнателни сенчести аспекти. Каквито и усилия да се полагат, дори и часове наред ежедневно да се визуализира резултатът, той няма да е желаният, а възможният към момента. Освен мисли и емоции, се проектират и вътрешните потиснати и неосъзнати състояния – нашата сянка. Абсолютно вярно е, че панацеята е любовта. На този етап от еволюцията ни обаче не разполагаме с оптималната ѝ трансформираща сила, защото в психологическата ни сянка е блокиран потокът на любовта, който не можем да използваме, докато не бъде интегрирана съответната част от сянката. С други думи, блокирана е част от енергийната ни същност.
Какво означава интегриране
Интегрирането не е техника, а процес на вътрешно осъзнаване и приемане. То предполага признаване на факта, че в човешката същност съществуват както светли, така и тъмни аспекти, които влияят върху начина, по който възприемаме себе си, другите и реалността.
Когато определени вътрешни съдържания не са осъзнати, те не изчезват, а се проявяват под формата на реакции, проекции и повтарящи се житейски ситуации. В този смисъл проектирането на реалност неизбежно включва и онова, което остава извън фокуса на съзнанието.
Темата за интеграцията на сянката изисква самостоятелно и по-задълбочено разглеждане. В отделна статия тя ще бъде развита подробно, като към нея ще има препратка от този раздел.
Позитивното настроение като проекция
С позитивното настроение нещата са сходни с идеята за проектиране на реалност. Решаваме да сме позитивни, за да проектираме положителни събития. И това работи. Но и тук има едно голямо но. Нещата не се случват само с добро желание и с усмивка. Вселената отразява не усмивката на лицето ни, а онези потиснати вътрешни състояния.
Ако някой ни ядоса, въпросът не е да потиснем и овладеем гнева или разочарованието си и просто да сложим усмивка на лицето, а да потърсим вътрешния си аспект, който съответства вибрационно на това, което ни е ядосало. Усещането, че ние сме прави, а другият е виновен, е сигурен показател за вътрешни аспекти, които чакат да бъдат видени и интегрирани. Това състояние е познато на всички ни без изключение.
След тригодишното ми обучение за интегрален консултант и фасилитатор в интегрални констелации, както и след многото трансформативна работа по интегриране на сянката, която съм провела със себе си, все още ми се случва да не приема дадена ситуация или човек с разбиране, а с осъждане. И тук е моментът да проявим смирение пред факта, че процесът на учене е безкраен. Безусловната любов и смирението са неделими.
Капанът на инструмента
Проектирането на реалност е добър, но и подвеждащ инструмент. Подвеждащ в смисъл, че човек започва да култивира усещане за субективни способности, които по принцип са заложени в човека, но това е потенциал, а не даденост. Това са различни неща. Популярната сентенция, че сме богове в развитие, звучи прекрасно и е вярна, но това не означава, че сме богове. Умът изважда от контекста богове, като пропуска развитие.
Да, всеки може да се научи да проектира, без значение каква е идеята, добра или недобра. Това е технически инструмент и моралните качества не са от значение. Влияят обаче други качества като постоянство, воля и умения, които обикновено са дефицит при повечето хора. Привидно лесните инструменти всъщност не са лесни, защото вървят в комплект с определени условия, набор от човешки качества и вътрешни състояния. И можем само да благодарим на Бога за този факт. Само си представете какво би се случило, ако всичките ни желания и мисли се материализират, имайки предвид нивото на колективното ни съзнание.
Светла и тъмна страна
В какво се състои светлата и тъмната страна на това съзнателно проектиране. И двете присъстват поради дуалната характеристика на света ни. Като технически инструмент няма как да има само светла страна, защото е възможно в някаква степен да се проектира и нещо с недобра идея. Затова говорим за бяла и черна магия, ако използваме този език, но и там в основата стои проектиране с определена технология.
Когато проектирането е следствие
Капанът не е в съзнателното проектиране само по себе си, а в използването на тази способност като инструмент. Това би могло сериозно да ни отклони от еволюционния ни път, ако фиксираме вниманието си само върху него, ако разчитаме единствено на него или ако го използваме неразумно.
Проектирането на реалност към момента се случва основно на подсъзнателно ниво. Не е важно дали ще усвоим техники за съзнателно проектиране, а какво проектираме подсъзнателно. С интегрирането на сянката ще се проектират светлите аспекти на същността ни и обективната реалност постепенно ще променя характеристиките си в тази посока. Без да ни се налага съзнателно да го правим, ще се отключват и способности за съзнателно проектиране в съответствие със степента на еволюцията на съзнанието, личната и глобалната отговорност и зачитането на всемирните закони.
Това е различна перспектива за концепцията за проектиране на реалност, в която не става въпрос за инструмент, а за отключен потенциал като следствие от духовната ни еволюция.
Реалност, фантазия и отговорност
Няма лошо да се упражняваме в проектиране, стига в даден момент да не загубим представа за реалност и разликата между фантазия и съзнателно проектиране. Каквато и реалност да си сътворим, тя винаги ще бъде част от колективната реалност. Спазват се определени правила и закони, плащат се сметки, услуги и данъци.
Човек би могъл да живее и в голяма степен да управлява съдбата си, но само ако познава себе си и е в съгласие със себе си, което означава и със собствената си обективна реалност, и с Бога.
